Една суха цигара ...и - пляс! - звукът на последната капка надежда.
И пуша, и пея, и в тъмното блея... суха цигара, в сухи ръце.
Трудно дишам, кашлям, подсмърчам - остаряло, болно сърце!
Суха е цигарата в моите ръце. Димът и е остър и парещ.
Сухо е моето бледо лице - с поглед уморен, но нехаещ.
Отдавна някой изтръгна от мен и любов, и хубост, и младост.
Повтарят се безконечно, ден, подир ден - самота, скръб и старост.
Седя си сама, в тъмната стая, дима ме обгръща, пълзи..
Всмуквам жадно таз суха цигара, и се смея с хрипави звуци в гърди...
От смеха ми ехиден, дима се раздвижва, и макар истината да боли -
всеки може ясно да види, че очите ми са пълни със сълзи.
И
Няма коментари:
Публикуване на коментар