Луда
Луда съм..
Да се надявам, да копнея, да желая!
Луда съм..
Какво става с мене, не зная....
След съкрушението, след целият погром,
съм жива, но обездушена.
Сега надежда нямам, нямам и подслон...
Жива съм, ала съм опостушена.
И съм луда.. Абсолютно умопобъркана,
че след мрака и след всичко
пак следвам само, само теб...
И макар и да не те обичам,
следвам само, само теб...
Луда съм... И макар и да отричам
винаги съм те обичала!
Луда съм.. И винаги ще те обичам!
Нищо, че горчиво съм отричала....
Изгубена
Крача по тъмните улици,
капки дъждец се посипват.
Мокро е, тъжно е, тъмно е,
сълзи от очите ми напират.
И макар болката в гърдите ми
аз вървя, просто не спирам!
И макар сълзите в очите ми
съм жива, боря се, и не умирам !
Целият свят днес е мрачен,
а моят порив в безкрая се губи..
Надеждата е жива вътре в мен,
но някак си не иска да се събуди.
Къде сладката тръпка изчезна?
Къде се изгуби онази любов?
Защо тъгата злокобна, перверзна,
се опитва да превземе и моят живот?
Лутам се безмълвно по улици тихи,
незная къде съм.. изгубих се сама.
Покрай мен прелитат шумове глухи,
но не чувам нищо и не виждам светлина!
Жрица на живота
Със очи от стъкла
и с безплодна душа-
съсипана от живота,
и до днес влачи хомота.
На живота е жрица,
до гроб е обречена.
На студа е кралица
и в лед е облечена!
Да преде страх се научи,
да всява пълна самота.
И точно живота я научи на това,
отне и всичко без срамота.
Нима надежда нямаше?
Не можеше ли да се върне назад?
Преди като всички всичко имаше..
А днес от мъка – цял водопад!
Момиче с блестящи очи
Аз бях твоето малко момиче,
момиче с блестящи очи.
Бяй най – красивата ти тръпка,
разпалвах всички твои мечти
Обичах, горях.
Раздавах себе си без спирка.
Усмихвах се защото знаех,
че ти обожаваш тази усмивка.
Бонбонено момиче,
така ме описваше ти;
с дъх на кокиче
и с пъстри, блестящи очи.
В прегръдката ти аз се изгубвах,
и от вълнение не можех да заспя,
чувствайки как твоите ръце
във мойто тяло се топят.
Очите ми поглъщаха жадно
твоят образ красив.
А ти ги наблюдаваше отрадно,
беше безкрайно щастлив.
Ти се влюби в моят блясък,
преоткри сакралната ми красота.
Оголих пред теб душата си малка,
и ти обикна тази душа...
Но днес съм друга,
ти също.
Днес не те обичам така.
И виж-
знам, че е тъжно,
но няма никога отново да блестя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар