В МОЗЪКА си съм зависим....

Защо родителите награждават децата си с шоколад, вместо със зеленчуци, когато са послушни?
Защо ние ядем вафли, коато сме депресирани, вместо да преборим стреса във фитнес залата?

Ето ви едно клише, върху което да поразсъждавате - психическа нагласа.
Тъжно или не, учудващо - или напротив.. тя е главният виновник за всяко едно погрешно решение в живота ни, повлияно от емоции и втълпени в детството принципи. Когато ние решим, че нещо е хубаво или лошо и силно повярваме в него, организмът ни след време физически го усеща по начина, по който сме си втълпили, че трябва да го усещаме. И така, шоколадът става безумно вкусен, цигарите ни успокояват, алкохола облекчава болката.....

Няма повече да дълбая в раната.. само ще дам личен пример:
От 3 години спортувам. От 2 години се храня здравословно. От едва няколко месеца осъзнавам, че нямам нужда от шоколад и цигари, за да съм щастлива. Но трябваше да премина през ужасни неща, за да го проумея. Но знаете ли кое е истинското щастие на този свят? Да си напълно, изцяло освободен от всякаква зависимост, да чувстваш душата си чиста, а тялото си - свободно. Да знаеш, че контрола над живота ти е в твоите ръце!
Аз обожавам шоколад. Но - не. Не го обожавам така, както вие го обожавате. Аз знам, че нямам физическа необходимост от него. Когато съм тъжна или емоционална - не прибягвам до шоколада. Аз отивам именно в залата. След час и половина излизам тройно по-доволна, отколкото вие - след като сте изяли половин (или цял) шоколад. И тази наслада ми "държи влага" много, много по-дълго, отколкото на вас шоколада. Всъщност..единственото, което той донася, е гузната съвест, след като бъде изяден.


СТРУВА ЛИ СИ?